Bulgarian legends.1. Fire Dancing

The article comes in English and Bulgarian

FIRE DANCING 

This is a custom that can be seen only in some villages between Strandzha and the Black Sea, around Bourgas. It is observed on the holiday of St.Konstantin and Elena, and sometimes on some of the local village fairs and the church/patron saint's days. A basic element of the custom is the dance in fire (glowing embers). The whole village takes part in the celebration but it is only the fire-dancers that participate in the ritual dance. They are chosen by the saint who is patron of the holiday. The dancers are able to "see" his face, to "hear" his voice and his spirit is transferred in them and on his behalf they can interpret omens, give advices and scorn people.

Fire-dancing is inherited. Only the head fire-dancer is the one to pass the strength and inspiration to the other fire-dancers. Head fire-dancer could become only the son or the daughter of the present one and only if he is either too old or after he has passed away. The head fire-dancer house is s sacred one because there is the so called "stolnina" or "konak"/"rasting place",which is a very small chapel where the icons of st.Konstantin and Elena are kept as well as those of the the Virgin Mary , st.George , st.Pantaleimon , and some wood-cuts from the Holy Sepulcher and red pieces of cloth decorated with a sun. There is also the sacred drum which sets the beat of the dance. It is also believed that the drum has magical powers and it can sure the one who carries it if he happens to be ill. This drum is not to be used in any other case.

On the very day of the holiday after the service in the church, the people make their way to the "konak" led by the head fire-dancer and the priest. There the head fire-dancer censes the icons and the other fire-dancers and passes to them the spiritual strength and inspiration of St.Konstantin. They start beating the drum and play a special fire-dancing song on a pipe. Some of the fire-dancers get "caught" (a state of religious trance) and start dancing with the saint's icon in their hands. After that everyone sets off for the spring which bears the name of the saint and there they set up a big feast with prepared at home boiled mutton. After sunset they all return to the central square where they build up a big fire around which they play a horo to the accompaniment of the pipe and the drum. When the fire goes out and turns into glowing embers , the fire-dancers start dancing on them. The fire-dancer dances bare-footed on the embers and while he is dancing he may see and foretell the future.

НЕСТИНАРСТВО 

Обичаят се среща само в някои села между Странджа и Черно море, Бургаско.

Изпълнява се на празника Константин и Елена, а понякога и по време на селските сборове на храможите празници. Основен елемент в обичая е играта в огън (жар). В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избраниците на светеца, патрон на празника. Те "виждат" неговия образ, "чуват" гласа му, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят.

Нестинарството се предава по наследство. Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението. Главен нестинар може да стане само сина или дъщерята на настоящия, и то чак когато той е прекалено стар или след смъртта му. Къщата на главния нестинар е свята, защото в нея има "столнина" или "конак" - малък параклис, в който са поставени иконите на св. Константин и Елена, а

около тях на Богородица, св. Георги,  св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце. В параклиса стои и свещеният тъпан, с който се отмерва ритъма на танца. Вярва се, че той притежава магическа сила и може да излекува този, който го носи, ако е болен. Този тъпан не се използва при никакъв друг случай.

В деня на празника, след църковната служба всички се отправят към конака, предвождани от главния нестинар и свещеника. Там главният нестинар прекадява иконите и другите нестинари и им предава духовната сила и вдъхновението на св.

Константин. Те удрят тъпана и с гайда изсвирват специална нестинарска мелодия.

Някои от нестинарите биват "прихващани" (религиозно екстазно състояние, транс) и заиграват с иконата на светеца в ръка. След това всички се отправят към извор, носещ името на светеца, и там устройват обща гощавка с донесени курбани. След залез слънце се връщат на мегдана и там наклаждат голям огън, около който играят хоро, под звука на гайдата и тъпана. Когато огънят се изгасне и се превърне в жарава, нестинарите започват своя танц върху нея. Нестинарят играе своя танц бос върху жаравата и докато танцува той може да види и да предскаже бъдещето.

Excerpts from 'Ethno treasure hunt – Book of traditions”, published by Instituto comprensivo di Santa Teresa di Riva (Me), Italy, coordinated by Rosa Crupi, Linda Cigala, Domenica Crupi, Antonina Morabito, Graphic designer Arch. Tania Consalvo, with the collaboration of Georgi Ivanov, Bulgaria, Domenica Crupi, Italy, Rima Stongvillene, Lithuania, Joanna Wilczynska, Poland, Daniela Buda, Romania, Ozgur Boyaci, Turkey, 2011.