LLP Logo

LLP Logo

Monday, 23 June 2014

Bulgarian legends.2. MUMMERS


The article comes in English and Bulgarian

MUMMERS 






On New Year's Eve and Zagovezni in Bulgaria special rituals called Mummer's games take place. The Mummer's games are performed by men only. They put on special masks hand-made by each of the participants.
Most of the masks are constructed by wood. Different colored threads are glued on it as well as pieces of multicolored fabrics, mirrors and other shiny elements. The masks representing a ram, a goat or a bull are considered the strangest. Their necessary part of the Mummer's games proves the thesis that the origin of the mummer's games is connected to the ancient Dionysius' games. The impact that the masked mummers make gets even bigger by the sound of the copper and bronze bells that hang on them.
Some of the masks have two faces. On one of the sides the nose is snub and the face is good-humored and on the other the nose is hooked and the face is ominous. Those masks symbolize the good and the bad which coexist in the world and are inevitable. A very important thing for the symbolic of the masks is the color of the decoration. The red is the most used one - a symbol of the fertility of the reviving nature, of the sun and the fire; the black color embodies the earth and her goddess mother and the white is a symbol of water and light. The mummer's games aim to scary and sweep away forever the evil spirits and the weird sisters with the help of the special magic dances and the scary masks, so that the crops for the next year are rich.
In some villages in the night before New Year's Eve the ritual "camels" is performed. The supply of the ritual requisite is among the most important things in the preparation. The main thing in the ritual is the ancient idea of reincarnation and that is why the mask is very important as a main characterizing component. In an exquisite way the masks show a great craftsmanship and fantasy. They are carefully saved and are refreshed each year. There is a tradition in the choice of specific materials as well as in the faces, the symbols and in the way the masks and the clothes are made. Each epoch brings a new character in the ritual.
"The camel" is made of two willow trees each a meter, a meter and a half long. They are put together in both their ends with two small perpendicular wooden sticks. The two willow trees are also put together by a few bent hornbeam or cornel-tree sticks. The skeleton is covered with a caparison. The head of the "camel" I covered with a piece of leather or weasel fur. They also put bells on the front side and on the back side of the "camel" and a tail on the back of it.
The camel is carried by a young man dressed in a national costume with white socks, black strings around the socks and sandals. The young man should be healthy and strong so that he could play the camel and beat other "camels".
There are men called "dividzhii" dressed in coats with the firry side turned inside out.
They have leather belts around their waists with bells on it. They put a mask on their heads.
The mask is made of frieze decorated with colorful threads, ribbons and laces. They have a wooden sword in one of their hands and a mace in the other. In the past only unmarried men were allowed to take part in the ritual, but nowadays married men can participate as well.
After the Christmas singers go out in the yard the "dividzhii" and the "camel" called Mary come out and start playing. They talk a little and do different rituals. The people that participate in the rituals should not be recognized by the other people in the village so that the year is fertile and the games are successful. The masks gives them the opportunity to do things that otherwise might seem inappropriate. The masked men jump, jingle with the bells, roll on the ground, sharpen their swords with the frieze and make jokes. They rock and fall on the ground to represent the weight of the ears of corn. They roll on the ground to gain power from it so that they are healthy. The jingle of the bells chases away all the bad things. The bells are always used in different rituals in all cultures as protection from magic.
"The camel" falls on the ground and the dividzhii start sharpening their swords saying: "my camel comes a long way and it needs money for new shoes or otherwise I'll have to kill it".
The host gives a piece of sausage and some money. The "dividzhii" put the shoes on the camel by holding the frieze to its foot and hitting it with the sword. But the "camel" is still on the ground because it's sick and needs medicine - a piece of meat so it can get better. The dividzii rub the meat against the animal's body and it gets on its feet. This "death" followed by "reincarnation" symbolizes the death of nature during the winter time and its coming back to life in the spring time. The ritual murder which is often seen in carnival games could be seen as an act of magic.
The visit to all the houses in the village is made only at night time, because they should not see the sun when they are outside. After they have gone around the whole village the Christmas singers, the "dividzhii" and the "camel" gather together on the meadow early in the morning where all the people from the village have gone. They entertain them with games and dances. They jump high so that the crops are tall, jingle the bells and wave their swords and friezes. The camels separated in two groups fight each other and the results of the fight  show how good the New Year will be. They believe that if blood drops on the ground the year will be fertile. The ritual ends with a big horo in the centre of the village.
They make a feast with the food and the money they have gathered during the carnival.
In the plays and the dialogue between the masked men you can sense grotesque and parody and if the participants are good actors the plays can be not only entertaining but aesthetic as well.
In the night before St. Vassil's day the troop goes from house to house making jokes with the hosts. They receive money and bread. During the visits whenever they meat people on the streets, strangers or people gathered for the show the mummers make comic and even cynical jokes and play different games. The spectacles joke and tease them all well. The parade is noisy and funny. The games are full of joy, conflicts, different costumes and persons, comical
plays and improvisations. It is a real national celebration full of freshness, humour, satire, a theatre in the open in which both the spectacles and the people making the games are performers. Laughter has special magical powers so people laugh to influence the flora and fauna. Quite often the function of magic is full of theatric elements. That is why a lot of researchers think that the mask games are in the beginning of theatre itself.

КУКЕРИ 





В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.
Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украса. И тук преобладава червения цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година. В някои селища през нощта срещу Нова година се изпълнява обичаят "камили". Важно място сред подготовката му заема осигуряването на обредния реквизит.
В основата на обичая стои древната огромната идея за превъплъщението, затова голямо значение се отдава на маската, като основен  характеризиращ компонент. Маските по изумителен начин е проявена голямото майсторство и е изразена голяма фантазия. Те се съхраняват грижливо и всяка година се освежават. Традиция се забелязва при предпочитането на определени материали, така и в образите, символиката и начина на обработката на маските и костюмите. Всяка епоха внася
нови участници в обичая.
"Камилата" правят от две върбови дръвчета, с дължина 1 - 1,5 метра, които са съединени в двата си края с две перпендикулярни пръчки. Двете успоредни дръвчета са свързани с няколко извити пръчки от габър или дрян. Така направения скелет покриват с чул. Главата на "камилата"
е покрита с кожа или на нея е нанизана невестулка. Завързват хлопки отпред и отзад на "камилата" и й поставят опашка. Така  направената камила носи момък, който е облечен в носия, с бели навуща, с черни върви, обут в цървули. Момъкът трябва да бъде здрав и силен, за да може да играе и при среща с друга "камила" да я победи.
Дивиджиите са облечени в кожуси с козината навън. На кръста се завързват кожен ремък и на него прикрепят отзад звънци и хлопки. На главата си поставят маска. Маската се прави от шаяк и се украсява с цветни конци, панделки, дантели, пулове. Дивиджията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. В миналото в обичая участвали само ергени, през последните години вземат участие и женени мъже.
След излизането на коледарите на двора играят дивиджиите и камилата, носеща името "Марийка". Те говорят малко и извършват различни ритуални действия. Участниците в обичая не трябва да бъдат разпознати от своите съселяни за да бъде привлечено плодородието и игрите им да бъдат успешни. Маската им дава възможност да извършват действията, които в друго време без маска биха били възприети като разпуснатост и разюзданост. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, търкалят се по земята, точат сабята си с топуза, правят различни шеги. Клатушкането
и повалянето на участниците се прави с цел, да легне от тежко жито класът на нивата. Чрез търкалянето по земята те се стремят да поемат жизнена сила от земята, за да бъдат здрави. На звука на звънците се приписват профилактични свойства, прогонва се всякаква лошотия. Те са
неизменен атрибут на карнавалните игри у всички народи и се смята, че имат предпазно, отгонително-магично въздействие.
Камилата пада на земята, дивиджията започва да си точи сабята, като обяснява на стопаните: "Камилата ми идва от далеч и е обосяла, трябват ми пари, за да и купя подкови, иначе ще трябва да я заколя." Домакинът дава парче наденица за подкова и пари. Диведжията "подковава"  камилата, като върху крака и държи топуза и удря със сабята. Но камилата пак не става, тя се е разболяла, трябва и лекарство – парче кебап, за да оздравее. Дивиджията натърква с месото тялото и главата на "животното" и то се изправя. В тази "смърт" и "възкръсване" на зооморфното същество се олицетворява смъртта в природата през зимата и нейното възкръсване през пролетта. Ритуалното убийство, често срещан епизод в карнавалните игри, можем да приемем като магичен акт. За да се обезпечи възраждането на природата през пролетта, по принципите на подражателната магия е нужно да се извърши или инсценира убийство и възкресяване. Обхождането на къщите става само през нощта: "Не бива слънцето да ги свари по пътищата." След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразниn буйни кукерски танци. Подскачат високо, "за да расте високо житото", раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през
годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.
В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.
През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина.
По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени.
Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със
свежест, хумор и сатира - народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват първообраз на театъра.


Excerpts from 'Ethno treasure hunt – Book of traditions”, published by Instituto comprensivo di Santa Teresa di Riva (Me), Italy, coordinated by Rosa Crupi, Linda Cigala, Domenica Crupi, Antonina Morabito, Graphic designer Arch. Tania Consalvo, with the collaboration of Georgi Ivanov, Bulgaria, Domenica Crupi, Italy, Rima Stongvillene, Lithuania, Joanna Wilczynska, Poland, Daniela Buda, Romania, Ozgur Boyaci, Turkey, 2011.

No comments:

Post a Comment